Дружествата

Кредитна кооперация “ПЧЕЛА” е основана на 20.12 1904 год.

 Въздъжателно дружество “БЪДНИНА”-1927

За въздържателно дружество се говори още 1924 год., но такова е основано в 1927 год. След Виенския пленум на БРП 1926 год. се препоръчва на комунистите да активизират дейността си сред масовите организации.В ръководството на дружеството влизат: Цветан Филипов Коцин-прецедател и членове: Христо Спасов Джуджашки, Цветан кръстев Фиданя, Христо Шабански, Никола Шабански.Христо умее да имитира и усмива артистично пияниците.В дружеството се вливат младежи и девойки и за късо време членовете му достигат 250 души.

Дружеството се активизира и в училището от учителя Иван Момчев. То става едно от най –будните в района.В редица конференции на въздържателите в близките села групата на попичани е най-голяма. Тя пристига с певческа програма, спира в селата през които минава ои открива трибуна.Дружеството разкрива колтурно масова и покрай нея идеологическа дейност.Въздържателното дръжествоне е към читалището, но заема неговото културно пространство и се мъчи да формира нови морално етични отношения в младия човек, който се въздържа от всякакви злини. От него излизат учасници в театралните представления, певческия хор и др.През 1037 год. Цветан Филипов и Елеганта са избрани за членове на околийското бюро на въздържателите. Помощ на дружеството оказват учителите Момчеви.

Дружество “Млад кооператор”

Дружество “Млад кооператор” е създадено към кооперация “Пчела”.  Инициатор е Димитър Григоров – служител в райония кооперативен съюз и секретар на районния партиен комитет на БРП в Червен Бряг. Формирането на дружеството е възложено на Иван Чолашки, Григор Лаков, Христо Иванчев (земеделец), Христо Байков, Цветан Цоков, Иван Велчев. В него влиза почти цялата младеж – ученици, студенти, месна интелигенция. Дружеството формално е към кооперацията, а реално се ръководи от БРП и РМ

Туристическо дружество “Милин камък”

По иницатива на Иван Чолашки в селото се създава дрижество “Милин камък” в началото на втората световна война. Дружеството се ръководи от:  Иван В. Иванов – прецедател, Марин Маринов –зам. Прецедател, Савчо Йолов – касиер и членове: Яким Христов, Георги Цанков, Александър Върбанов. Всички са студенти и ремсисти.Дружеството се води към читалището, чието ръководство е в ръцете на Иван Георгиев и Димитър Кузманов. Тези хора пречат за регистрирането на дружеството. Дружеството организира театрално представление с намерение средствата да бъдат дадени на БРП (помощна организация). Марин Маринов (Кременски) и Яким Христов посещават централния съвет на БТС в София с документи да бъде регистрирано дружеството. Регистрацията е отказана, тъй като власниците вече са известили какви хора са организаторите.

Коневъдно и говедовъдно дружество

Коневъдното дружество е основано в 1932 год., а в 1936 год. е основано говедовъдното дружество.   След разораването на целините, работния добитък е увеличен.Това налага да се положат по-добри грижи за тези животни. Построен е вече скотоводния дом, където се отглеждат расови разплодници.Налага се притежателите на животни да се сдружават за да получат по-добър приплод на животните.

Ръководители на коневъдното дружество са Йото Кочов и Иван Маринов Кременски.

Ръководители на говедовъдното дружество са били в различни години: Дилко Балтията, Георги Цоков, Алипи Йотов, Тодор Тодоров-писара. За издръжка на дружеството са дадени 50 декара общинска земя. Д

Вете дружества организират изложби на красиви племенни животни с награди за най-кразивите. Коневъдите провеждат “кушия”, надбягване с коне на Тодоров ден. Най-красивите животни участват на околийски и зонални изложби.

През 1945 год. двете дружества се обединяват. На разположение на скотоводния дом има племенни разплодници, жребци, бикове, нерези. Предлага се и изкуствено оплождане на овце.

Когато Христо Нинов е кмет, купува красив кон за езда с намерение да стане управник на скотовъдното дружество. С този контой прави салтанати из селото.

След 1944 год. селското стопанство се механизира и тези животни стават излишни.

Ловна дружина

До Освобождението с лов се занимават само турците.След освобождението в този спорт се включват и българите, особено преселниците.Ловната дружина е създадена след първата световна война.

По-добър организиран живот води през трисетте години. Ръководи се от Йоци Сърбина и Иван Велчов Иванов.Ловците се събират само на отчетно-изборните събрания. Към края на четиредесетте години дружинката се състои от 24 члена.

Ловува се всеки ден, по всички места на всякъкъв вид дивеч,без ограничена бройка. Месноста “Крънчовото” е постоянен ловен резерват.

Рибарите  не са организирани. Те са обикновено живеещи близо до реката и браконерстват. Най-извесни рибари са: Валезовци, Николчо, Медарите, Сираковци, Смеон попов, Шаповци, Кочовци, Герговци,Илийкьовци и Струнчовци.

Футболно дружество “ХРИСТО БОТЕВ”

В 1924 – 1925 год. футболна топка се рита в “Царската градина” от Симеон Попов, Трайчо Икономов и др. младежи.

Футбол се играе в началото на трисетте  години, тази игра се внася чрез учениците от градовете. Отначало се играе в “Царската  градина”, а по-късно се пренася в Герана до кошарата на Петко Цолов. Последно се пренася в Потока до Савовската гора.

По-извесни фодболисти са:Александър Минков, Никола Кушата, Нино Йолов, Иван Кузманов, Иван Балтията, Йордан Шабански, Христо Шабански, Цветан Томовски, Илия Пекин, Александър Върбанов, Иван Василев, Димитър Стоянов, Вачо Даковски, Тодор Павлов, Христо Даскаловски (Цицината),Цеко Гатов, Тодор Луканов и др.

Повече от младежите участват в земеделска работа през лятото и само в неделни дни се занимават с футбол.По махалите юношите имат свои групи играещи футбол понякога с парцалени топки.

Колездачите се увеличават след пврвата световна война, но не са организирани в дружество. На 15 май 1929 год. участват в пренасяне на “Свещения огън”  на поредните олимпийски игри. Участват в надбягвания и колездачни събирания в Бяла слатина. 

По средата на трисетте години Лукан Цеков, Христо и Кръстьо попови закупуват на старо автомобил и превозват пътници с платен шофьор, не им провървява и го продават. С този автомобил патуват за Враца и обратно учениците: Хиколката, Тодор Луканов, Нино Йолов (Нинката). Другите ученици пътуват с каруци и пеша.

Здравеопазване

След 1908 год. с лечение се занимава  фелшера Христо Петков Танов. Той е завършил русенската санитарна школа. Христо не е щатен. Общината му плаща с 10 декара обработваема земя.

Първото щатно медицинско лице е фелшера Никола Петков  от Враца, който идва през 1919 год. Той разкрива амболатория в къщата на Йордан Вецин Петков, преглежда и вади зъби, изписва рецепти и прави някои лекарства, имунизация . Провежда елементарна профилактична дейност.

Доктор Данаил Мирочнок

Първият лекар е д-р Данаил Мирочник. Той се изявява като много активна личност, преглежда, назначава лечения, посещава по домовете. Д-р. Мирочник поставя основите и елементите на модерното здравеопазване в Попица. По негово настояване в освободеноя бикарник се разкрива лекарски кабинет, чакалня и децка и женска консултация (при управлението на Върбан христов ).

По-късно при управлението на “Звено” чрез кметовете с више образование, той успява да изгради здравен дом на два етажа.В долния етаж предвижда, чакалня, кабинет, аптека, заболекарски кабинет, превързочна. На горния етаж предвижда родилен дом. В бикарника развива  децката и женска консултация, склад.

Д-р Данаил Мирочник развива голяма обществена и профилактична дейност. Той участва в курсове по ограмотяване, изнася беседи на здравни теми и запознава хората с научното хранене, ползата от различните видове хранителни продукти, плодове и зеленчуци. Д-р Мирочник разяснява ролята на широкия прозорец и на слънцето за здравето на човека. Запознава хората със същината на инфекцията и по специално с туберколозата, която е бич за населениетопо това време. Два пъти месечно прави хигиененпреглед на учениците и дава пояснения и наставления за личната хигиена, миене, къпане, преобличане. Провежда борба за подобряване на хигиената на двора, одходните места, помийните ями, торищата и обезвъшляване на циганите.

 Д-р  Мирочник въвежда безплатна медицинска помощ за бедните.

Д-р  Мирочник е руски емигрант, слаб, висок, винаги добре облечен. Живее под наем в Минко Луканчовски. Женен е за жена аристократка и с такива маниери. Тя не общува с хората, не кърми детето си, а има дойка и гувернантка. Отглежда два големи зурлести булдога, с които Мирочник прави демонстрации, че могат да занесат пакет месо в къщи, без да го изядът.

 Мирочник е общителен, интелигентен и обича да се шегува. Той доставя първия мотоциклет , но не се меси в политиката.

Във вторара половина на трисетте години той се премества в Бяла Слатина.

След д-р Мирочник идват все млади лекари, които стят по някоя година и заминават по големите градове и стават специалисти. Това са: Иван христов от Вироско, Данаил Цонин от Бяла Слатина, д-р Григоров от Лом, Александър Бегов от Пловдив, д-р Марин Маринов Кременски, д-р Иван Черноземски ( Министър на здравеопазването 1993-4 год.) Тодор Тодоров, д-р Йонов, и др.

В периода на двадесетте години в селото се ширят народни методи на лечение макар, че в Бяла Слатина има лекари. По-късно д-р Мирочник се бори опорито за научно здравеопазване.

Цвета Гатовска къпе децата си с пепел за здраве.

Рада Дочова дава билки.

За счупено хората ходят до Енишкия костоправач. Костоправачите се задържат по-дълго, поради липса на опитни лекари ортопеди.

Интересни са лечебните методи на Калин от Гложене и Гола от Еница.

Калин лекува почти всичко. Подслушан разговор междумлади бездетни жени. Поставя жената на твърдо легло, прави масаж с масури по корема и около матката. Един два пъти жената задължително преспива в неговата къща, като я предупреждава, че каквото и да се случи, тя трябва да мълчи и се подчинява. Впротивен случай лекът няма да хване.През ноща пуска млад мъж, а сутринта при изгрев слънцеотива в една негова гора с къщичка (кошара) и извор. Със свредел върти дупка в дъбово дърво, стърготините дава на невястата да ги свари и изпие водата, а в дупката забива клин, на който невястата окачва ризата с която е спала. Ризата се прибира от клина, полива невястата с вода от неговия извор, накрая невястата се облича, плаща и си заминава малко смутена от проведеното лечение.

“Глога”  от Еница прилага подобни лечебни методи, само че веднъж в годината, когато цъфти глогът (май). Калин лекува и през Втората световна война. Но когато синът му и приятелите му са мобилизирани, Калин връща този род пациенти.Масажи с масури върху корема Калин прилага и при болки в областа на корема,без оглед на тоа, че може да се късае за язвено заболяване или апендикс. Общо след идването на лекар в селото, народната медицина постепенно отпада. Хората търсят лекаря, но някои шарлатани просъществуват по дълго време.