ПОПИЦА-снимки от книгата „ПОПИЦА"

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.01.2010 13:10 - ПОПИЦА-7

Автор: mosalata Категория: Регионални

Прочетен: 1226 Коментари: 0 Гласове:

КАК СЕ ЛИКВИДИРАХА КОНЕТЕ

Сформира се бригада около пияницата Иван Струнчовски и започна системно избиване на конете. От бутовете се правят кюфтета, а останоалото се изхвърля в животински ями в трънския геран. Налетяха от някъде белоглави лешояди орли, които почистваха герена. Другите европейски народи използваха конското месо за колбаси, но ние си имаме свои традиции.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

В животновъдството се внедрява черно-шарено холандско говедо. Доставен е и такъв бик за разплод. Тези животно се отглеждат за мляко и млечни продукти с тях не се обработва земята. Нашето стопанство става национален първенец в млеконадоя. Наградени са гледачите Васил Лалов, Върбан и Иван Цекови и Христо Маринов.

ЦИЛИНДРАТА

Организирана е група за пречистване и обеззаразяване на семената оглавена от Иван Маринов Кременски. Тази група е механизирана и във върхови моменти работи непрекъснато, денонощтно.

КОНОПЕНА ФАБРИКА, ТЮТЮНОСОШИЛНА И МЕЛНИЦАТА

За преработка на конопа е направена конопена фабрика, в Трънския геран. За фабриката е направен мост над рекатаи пряк път за Бяла Слатина. Тютюна се изошава в сушилни (електрически сухилни с навтови горелки) разположени в Герена близо до компанската мелница. Компанската мелница се задвижва с електроенергия. Изоставени са мотора с турбините. Днес Компанската мелница е върната на собствениците и както в миналото продължава да мели едно от най-качествените брашна в региона.

РИБАРНИЦИТЕ

Въстановен е яза на старата Гатовска мелница. Водата се използва в две насоки; за поливане на част от Палилула, и за устроиване на рибарници в месноста между Димовската вада и Байра Прешива.Водата минава по старата Гатовска вада, през Лъга, Герена и през Шилдашкото, та в рибарниците, те са три взаимно свързани. За рибарниците се грижи стария ловец Дичо Нецов, Георги Рашов и др. За един сезон шаранът достига 1 кг. С рибата се търгува и се задоволяват нуждите на селото.

РАКЕТНАТА ПЛОЩАТКА И СЕЛСКОСТОПАНСКАТА АВИЯЦИЯ

За защита на посевите от градушка на Цеков баир е изградена една от 16-те ракетни площатки във Врачански окръг. Пътвите който раборят там са: Керо – Петър Димитров, Цеци Джандара, Данчо Райбера и Митко Боторчето.

Във Враняшкото поле се изгради летище за леки самолети, с които се осъществява наторяване и растителна защита на растенията.

ВОДОСНАБДЯВАНЕ

От село Бъркачево се прокопа водопровод успоредно на Аспаруховия окоп. От този водопровод се снабдява Попица и Бяла Слатина с вода. При тези разкопки се намериха предмети свидетелствуващи за старите времена, неолита и Аспарух.

ПТИЦЕФЕРМАТА

Първата птицеферма е построена в долните ливади край реката да Беделчовото. Първите пилетарки са Цонка Павлова (сестра на Петър Шабански) и Мария Кирова.По-късно се разкрива по-голяма ферма за пилета в Герена домелницата. Там се разкрива и свинеферма и друга в Мотишовотобранище. Така постепенно се застъпват всички браншове в селското стопанство, нужни за икономическото развитие на ТКЗС. По- късно в Герена се изграждат няколко големи птицеферми.

СЪВРЕМЕНИТЕ КОШАРИ

Продължава ттадицията и към ТКЗС са изградени няколко кошари в Герена под Баира. Те са масивни постройки за целогодишно отглеждане на стотици овце. Бригадир Васил Лалов.

От птицефермите и кошарите днес нищо не е останало. Пълна разруха витае в бившите стопански дворове.

ОВОШНАТА ГРАДИНА

Между Бъркачево и Савовската гора в Потока са засади овошна градина с хубави сортове ябълки, круши, тя бе унищожена от неправилно обработване с химикали. Затова се наложи да се засади друга овошна градина в Любимир до тресавището и да се разруши овощната градина на Яким Матеев. Този човек още преди колективизацият доказа, че в Попица могат да виерят овощни дървета, но трябва правелно да се отглеждат, поливат, пръскат и др.

ОЕДРЯВАНЕТО

Към 1959 год.се прави оедряване на ТКЗС като се обединява Попица, Бъркачево и Враняк. За прецедател е избран Васил Иванов от Враняк със седалище Попица. При това обединение се сменя името ма ТКЗС от “Петър Шабански” и взема друго има на поредния партиен конгрес. Обработваемата земя става 68 000 дк. Машиният парк силно нараства и става:

Трактори 15 кс. 110.

Камиони 30.

Зърнокомбайни 14.

Машини за растителна защита.

Конете намаляват още повече.

При това обединяване се дава възможност за засяване на крупни масивни лозя в Бъркачево и Враняк, от които се добива по 2700 кг. гРозде от декар. Това е най-високото постижение в страната за годината. До тук общата и чиста продукция е вдвоена.

НАПОИТЕЛНА СИСТЕМА

Голямото чудо което стана в нашия регион е изграждането на модерна напоителна система, която обхваща земята на изток от Баира (окопа). Това е неоценимо голямо постижение, което вля сила в земята.Водата се довежда от Искара и Панега по-големи канали със съоражения за регулиране на потока. Във Враняшкото землище в началото на дола Кленовик се складира водата от там се отправя по канали към земята на обединеното стопанство. Това съоражение се казва “Дюнера”. Главния канал минава покрай Баира и продължава на север към Бяла Слатина. Друг подобен канал минава към Енишкото и Кюлофарка. Благодарение на животворната вода нашето ТКЗС рязко увеличава добивите от декар на традиционните култури – царевица и пшеница. Освен това са създадени условия за отглеждане на нови култури – ягоди, цвекло, соя и промишлено отглеждане на домати и други зеленчуци. Заделят се големи районо за отглеждане на бостан, от който се доставят семена на държавната оргнизация “Сортови семена”. Задоволяват се потребностите на населението, има и за пазара. За сортови семена се отглежда и хибридна царевица.

АПК (АГРАРНО – ПРОМИШЛЕН КОМПЛЕКС)

През 1970 год.се прави още по-голямо оедряване на земята. Целта е да се премине на промишлени начала на обработването на земята. Просто се търси развитие и напредък. Оедреноят обект се казва АПК “Скът” към Бяла Слатина. За същата година планът на добивът е изпълнен с 140 % благодарение на успешното развитие на тютюна, лозята, хибридната царевица, корнишоните и конопа.

Бригадата на Цветан Димовскиизпълнява плана 162 % и е наградена.

За млеконадоя - Марин и Върбан Цекови, Мохамед Параликов;

За добра работа в кравефермата – Христо Маринов, Костадин Димитров;

За постижение в овцевъдството – Станчо Цеков, Петко Йотов Джандара;

За висок добив на пшеницата и ечемика, за висок добив на ягоди, корнишони , безрасадни домати, цвекло, хибридна царевица – Ибрахим Асов Трънски.

Като национален първенец по добив на грозде (1962- 1973) златен медал на труда получава Враняк и Киро Маринов.

Както се вижда, само за 25 год. с полагането на основите на кооперативното обработване на земята стават големи промени, които приобщават селяните. Одавна е отминало времето на съмненията в успеха. Хората са обедени в правотата на колективизма и се получава обратното, не желаят яасно обработване на земята. ??????? И най- не уверените прегръщат това развитие, остават като неприятен спомен началните години, в в които са допуснали грешки при убеждението. Не греши, кпйто не работи, още повече, който не търси новото в живота за развитие на обществото. Става ясно и на слепия, че научното обработване на замята е рентабилно и с бъдеще, но то може да се прилага при колективния начин на работа.

( Данните за развитието на ТКЗС са взети от обзорен анализ на Цветан Ганчев, Христо Данов Ценов и Кольо Калчев)?

Жените се събират на седянки, беленки,превенки. Лоялните членове на БЗНС не се дразнят от диктатърата на пролетарята и се стараят да подпомагат развитието на земеделието в новите му форми. Личното ползване, задоволяване на потребностите на семейството като нещо повече към това, което получават от кооперацията. Появява се явлението “пиене на корем”. Това значи пияча плащя 2 лв. И пие колкото може плюс мезе. Стопанката прибавя нещо към семеиния бюджет.Така се практикува от постоянни пиячи, които не могат да плащат на “Хоремаг”. Жените домакинипритурят към своя бюджет от продажбата на яйца, кокошки и др.

ПРОМЕНЯ СЕ ОБЛИКЪТ НА СЕЛОТО

Обновен е голяма часъ от жилищния фонд. Болшинството живеят в съврененни жилища, в които са изградено бани и тоалетни със септични ями. Към края на 1969 год. селото има 973 къщи, от които 700 са новопостроени. Циганите излизат от землянките и строят жилища като българите.

Към 1970 год. в обзавеждането на жилищата се вижда нова битова техника – хладилник, пералня, телевизор (802). Радио – точки (802), радиоапарати (206) електрически печки и уреди и др.

Селото е свързано с градски транспорт до Бяла Слатина, където младите работят в заводите. Транспорт свързва селото с близките градове и София. Построена е автостанция ха центъра на селото. Основните улици са послани с каменна настилка или асвалт. Пътеките с базалтови плочкидават възможност на децата да достигат до училището, а на възрасните да се движат до цендъра и работното място. С това се слага край на някогашното заблатяване на улиците, което ги правеше трудно проходими. Само за периода 1964 год.–1969 год. за направени 25 000 кв.м. третоари. Животните се изнесоха извън селото, движението на транспорта из селото е много намален. Така се

ликвидира съжителството с животните, премахване прашните облаци над селото ривечер. Това помага за синото намаляване на туберколозата, която беше социален бич от преди, и даже ликвидираше цели фамилии.

Селото се освети с електричество. Във всяка къща влезе чиста питейна вода.Водопроводната мрежа към 1969 год. вече е 14 800 м.

Дворовете заприличаха на китки. В тях се отглеждаха по малко зеленчук, грозде, плодове и др. И днес може да се видят табелките “Образцов дом”. За “образцови домове” са обявени 594 (към 1970).

По основните улицисе засадиха алеи от рози и отделни липови и други декоративни дървета. Хората отглеждаха черници с които отглеждаха буби и произвеждат коприна.

Всестранната кооперация “Пчела” стана “Селкооп”. Към старата сграда се направи пристроика и надстройка, като се откриха допълнително, сладкарница, месопродсвница, магазин за строителни материали и помещения за администрация.

Занаятчиите – шивашки цех с отговорник Петър Дачов, браснарски цех с отговорник Ненко калчов и дърводелски цех с Нокола Стоянов (Николчо) са обединени в т. нар. “Занкооп”.

До поповоя геран беше построена фирна с хигиенна баня.Домакините са облекчени с приготвянето на хляб.

СПОРТНИЯТ КОМПЛЕКС

Край Савовската гора се изгради спортен комплекс. Това беше дело на Мика.

Обещаваше и се безплатна екскурзия до СССР. Съоражението е малко неадекватно за нашите условия. Хвърлиха се много труд и средства. С времето стадиона беше изоставен без поддръжка и охрана. Започна да се разпада. Скулпторната група “Фодболисти” падна от високо и се разчупи. Тя е дело на талантливия самоук Симеон Вешов – дърводелец.

Същото се случи и с “дискохвъгача” – на Фанто ( Дилко Петков). Това място е най-посещаваното от младежите, но днес постройките са ограбени и прилича на гробище.

***

Направени бяха три моста над реката – за към мелницата, въжен на Свинския брод и в Трънския геран.

БРИГАДИРСКОТО ДВИЖЕНИЕ

В България т. нар. “бригадирско движение” се проявява в две форми. Първата е в началото на 1947 год. и има за цел построяването на крупни национални обекти като: Прохода на републиката, линията Перник – Вокуяк , Димитровград и др. Не по- малко важно се оказа морално-идеологическото въздействие върху бригадирите на фона на пълната икономическа разруха, която лесно можеше да премине в нравствена.

Тази форма на бригадирското движение не е българско откритие. Тя е особено развита в САЩ след голямата криза 1930 год. до Втората световна война.

В България се разраства бригадирското движение, което представлява доброволен младежки труд за построяване основите на социализма. Този труд обхваща строежи от национално, регионално и месно значение.

В това грандиозно начинание участват и нашите младежи, Иван Иванов Велчев (Вандо Укето) участва като командир на бригадата която построи град Димитровград и беше лично поздравен от Георги Димитров, министър-прецедател НРБ. Цветан Чолашки е командир на бригада при строежа на пътя Ловеч – Троян. В бригадирското движение участва още Павел Чолашки.

В родното село младежите участват в строежа на кооперативния дом. Студенти от селото участват в други бригади на други обекти в България. Това са славни години на трудов ентосиязъм и икономически подем в страната. Тези бригади действат силно възпитателно на младежите. Евгени Минков е командир на по-малка бригада, която участва в строежа на пътя около Троян.

Втората форма на бригадирско движение се появи по-късно под най различни вариянти.Тя обхваща предимно ученици, студенти и държавни служители, които се включваха в прибиране на реколтата във върхови моменти. В Попица най-често са идвали студенски бригади от МЕИ – София. В нвколко поредни години командир на бригадата е бил Аркадии Трандафилов – Габи ( по-късно става доцент по химия в МЕИ). Тези бригади, както и първите бяха безплатни и до извесна степен можеха да бъдат полезни.

Те обаче бяха доказателство за ниската степен на механизация в етапа на прибиране на реколтата.

Имаше и странни бригади, при които, хирурзи се изпращаха като общи работници строителството или селското стопанство. Всеки държавен служител трябваше да отработи в строителството 45 дни.

ЦИГАНИТЕ И “ТУРЦИТЕ” В ПОПИЦА

Циганското и помашкото население се приравнява в битово и икономическо отношение с българското население. Младите се включват в обработката на земята, отглеждането на добитъка. Голяма част от тях станаха работници във фабриките. Те овладяват разни занаяти и майсторства. За своя труд те получават за пръв път в саществуването си реално заплащане. Това им дава възможност за кратко време да излязат опт землянките, да си пострият надземен дом, обзаведени съвременно и да се оградят. Младите оставиха шалварите и се облякоха в съвременни конфекции, така, че не се различаваха от българското население. Посещаването на училище и общуването с българите променоха диалекната разлика в говора. От тях има хора с средно и вишше образование. Това е невероятен успех на социалистическото общество, което е очевидно неоспоримо.

Тези две различни общности (цигани и помаци) не се смесват помежду си, нито с християните. Тях ги различава само религията. В ритуалите също имат различия.

Меновската махала са от някав друг произход. Те не се месят с другите религиозни общности, но в ритуалите се доближават до християните. Почти всички се занимават с техника и обработка на метал. Още от освобождението говорят чист български език.

ДЕМОГРАВСКА , СОЦИАЛНА И ОБРАЗОВАНИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ ОТ РОМСКИ ПРОИЗХОД В СЕЛО ПОПИЦА

ЙОТО ХРИСТОВ НИНЧЕВ, 1999 год.

Ромските къщи в Попица са 193 при брой на населението – 787 души. Ромите са населени предимно в V и VI квартал на селото. От няколко години се разселват и в други квартали като закупуват къщи от българите.

Почти всички улици са шосирани, положени са третоарни пътеки. Къщите са водоснабдени с питейна вода, има улично осветление. Във всяка къща има радиоточка. Рядко има къща без телевизор. От 1998 год. се изгради кабелна телевизия.

Почти всички къщи са нови и масивни, като 80 % от тях са образцови. Старите керпичени къщи се броят на пръсти и в тях живеят стари хора. Почти в всяка къща се отглеждат: крави, биволи, овце, кози и различни домашни птици.

На всяко семейство е подсигурена земя от общинския и държавен поземлен фонд. Земята се обработва от кооперация “Любимир”. Кооперацията подсигорява до 10 дкр. под наем.

Минимален е броят на безработните. През 1997 год. окрихме шивашки цех към “Рила-стил” – София с ръководител Хилда Савчева (дъщеря на Иван Савчев). В момента в цеха работят 120 млади жени. Голяма част от работничките са от ромски произход. Тези, които са изявили желание да работят, в момента са на работа. По отглеждането на тютюна са ангажирани около 220 души, болшинството предимно от ромски произход. Други роми работят, като трактористи или работници в различни предприятия в Бяла Слатина.

Мога да отбележа, ромите специялно в Попица в социално отношение са добре и много малко от тях могат да се причислят към социално слабите. Много от тях имат фирми и магазини.

Почти всички деца са обхванати в училище. Условията на убочение са много добри. В нашето училище преобладават ромите. Почти всички завършват 8-ми клас и една голяма част продължават в средн и вишши учебни заведения. В момента :

Учат

до 8-ми клас 101

акошерки 1

медицинаки сестри 2

средно образование 13

вишше образование 5

завършили за:

акошерки 4

медецински сестри 4

учители 4

лекари 1

медицински фелшери 2