Книгата – “Бяла Слатина в революционни борби….”

Цола Драгойчева

Със замеделския съюз Партията установи близки контакти и взаимодействия. В Бяла Слатина партийният комитет влиза във връзска с неарестуваните членове на БЗНС: Петър Велков, Марин Горанчовски, Стоян Пенчев и др., като им помага за въстановяване на Дружбата. По това време партийното ръководство в Бяла Слатина, което изпълнява ролята на околийски комитет на БКП, се състои от :Фердинант Митев – секретар, Стоян Йончев – касиер и членове – Коста Милев, Тодор Петков, Мишо Николов. Мишо е и секретар на околийския народняшки комитет на комсомола. В партийния актив влизат Пеньо Писков, Вела Пискова, Цола Драгойчева, Иванка Георгиева, Иван Георгиев, Димитър Николов-Осинин, Димитър Митов, Цено Нинчев Драгойчев и др.

В средата на август Фердинант Митев участва в съвещание на окръжния комитет на Партията, където се дават указания за въстанието. Установява се връзска с партийни организации в селата, където усилено се работи.

На 21.09.1923 год. в Бяла Слатина се получава паролата на въстанието – 22 срещу 23 септември. Паролата е донесена Петър Шабански и предадена от Радка Попова.

Цола Драгойчева по това време е учителка в Соколаре, но получаването на паролата я заварва в Бяла Слатина. И тя заедно с Вела Пискова, Димитър Николов-Осинин и Стоян Йончев поемат организацията на въстанието в града и околията. Връзската с бойните групи се поема от Вела Пискова и Стоян Йончев, а селата от Цола Драгойчева и Димитър Николов-Осинин.Учасниците във въстанието от Попица се събират пред общината в дома на Петър Кръстев бирника и т. н.

В книгата  “Бяла Слатина в революционни борби 1898 – 1944 г.” се пише, че “ ха 24 септември      към обяд въстаннически отряд от Попица,начело с Петър Шабански се насочват към Бяла Слатина. Спира пред града и изпраща парламентьор Вълчо Златов при околийския управител да предаде града. Парраментьора се връща, без да се постигне споразомение. По същото време въстанически отряд от Борован, Галиче и Търнава се насочват към Бяла Слатина. Веста за приближаващите въстанически отряди всява уплаха и объркване в редовете на фашиските управници. Това окурожава комунистите и земеделците в града и бойните групи на Цано Йотов, Нико Цанов и Стовн Йончев влизат в действие. Нино Цанов само с една бомба разоръжава правителствената застава при Борованското шосе. Друга бойна група обезоръжава бойна група на власта и се отправя към околийското управление. В същото време бойните групи на Цено Йотов и Стоян Йончев обезоръжават правителствен пост при Попишкото и Кнеженското шосе и също се отправят към околийското управление. Стоян Йнчев прекъсва телефонната и телеграфна връзска с Враца. Видели безнадежното си положение, околийският управител предава управлението”.

Да, това е така, но за 24 септември.Попичани и Кнежани са влезли в Бяла Слатина на 23 септември в 17 часа, съгласно даден ултиматум на околийския уоравител. Ултиматумът е приет при условия.С вземане на власта в Бяла Слатина на 24.09.1923 год. цяла белослатенска околия е във въстаннически ръце.

При вземане на решение за въстание в Попица на 22 срещу 23 септември е решено да се вземе власта без преговори. Йото Кочов преговаря с кмета Макавей Стефанов и с това дава възможност на кмета да иска съдеиствие от околийският оправител за арести.Обстоятелството, че околийският управител не е имал възможност да даде подкрепа е спасило въстанието в Попица.Това играе важна роля за вземането на властта в околията.

Левосектанският курс в БКП и Априлските събития 1925 год.

След поражението на Септемврийското въстание настъпва един от най-тежките периоди в животв на БКП. Голяма част от партийният актив са избити, а други емигрират.Неуспелите да емигрират са арестувани, изтезавани и хвърлени в затвори. Партията преминава в нелегалност, но продължава борбата срещу фашиската власт и започва постепенно да се въстановява.

Партията търси легална форма на работа и се преименува в “Партия на труда” – официално регистрирана, но пак преследвана.

През април 1924 год. е приет Закон за защита на държавата (ЗЗД), с който се забранява БКП, Комсомола и Партията на труда.

На Витошката нелегална конференция през 1924 год. се отчита нарастващ нов подем в революционната борба, приема се резолюция за подготовка на ново въстание.

Белослатенска околия е разделена на три партийни района.

Попица влиза в Белослатенски партиен район. Връзска с Попица подържали Вълчо Златев и Мишо Николов.Образуват се и нелегални вътрешни групи. В Попица се образуват тройки и петорки. В тези групи влизат и земеделците Христо Нинов и Вълчо Тотов.

Вълчо Златов и Вълчо Тотов търсят военни складове в района за да набавят оръжие.

Въстановен е околийския комитет на Комсомола със секретар Мишо Николов. Той остановява връзска със селските организации и въстановява комсомолските организации в белослатенската гимназия, където са изградени марксиско-ленински кръжоци.

В края на 1924 год. и през 1925 год. се забелязва отлив от революционната борба. Вместо да се отстъпи и се запазят кадрите военният център към ЦК се готви за революционни борби.

Фашиската власт предприема широка офанзива срещу Партията. Следват арести, изтезания, затвори, политически унийства на комунистически активисти и народни представители.

Убита е и Вела Пискова, народен представител на Бяла Слатина.

Военният център организира терористични групи. Като връх на тази дейност е атентатът на 16 април; 1925 год. в църквата “Св. Неделя”.

 Това дава повод на фашиската власт да се разправи по-най жесток начин с ценни кадри от БКП и БЗНС и редица интелектуалци.

Партията се изолира все повече от масите. Задграничното бюро  на ЦК на Коминтерна дава указания да се откажат от този курс, но военният център не се вслушва. Това е голяма грешка на ултралевите поели т. нар. “левосектански курс” с Коста Янков.

По това време в Попица са арестувани: Йото и Кръстю Шабански, Димитър Калчов, Георги Петров, Георги Христов, Христо Нинов, Вълчо Тотов и Вълчо Златов. Йото Шабански и Вълчо Златов си хвърлят взаимни обвинения. Те и Вълчо Тотов са осъдени на по 12 год. затвор, но след 10 месеца са освободени.

Павел Стефанов от Враняк и други комунисти от Бяла Слатина са разтреляни при опит за бякство, между Враняк и Габаре. Убиецът е агентът Андрей Христов Бозайнишки от Бяла Слатина.

Иван Калчев, студент по право в деня на атентата привечер е арестуван от полицаи начело с генерал Кочо Стоянов.Негов състудент и приятел вижда всичко и съобщава на баща си генерал Кръстьо Маринов (баща на бъдещия генерал Маринов). Бащата генерал предотвъртява евентуалното убийство на Калчев. Последният заминава за Германия и записва зъболекарство.

Петър Шабански идва в България през 1924 год., когато е Витошката конференция, с цел да вземе сина си Карло. Жена му Табакова отказва да даде детето, отказва и да емигрира заедно с него.

Някои земеделци и комунисти не могат да се примирят с политическата обстановка и емигрират в Аржентина през периода 1926 – 1928 год. Настанени са в провинцията в памукови плантации. Живеят в групи, изолирани от куктурния свят.

Слаед падане на сговора от власт през 1931 год., част от емигрантите се завръщат : Йото, Кръстьо, Никола и Христо Шабански, Георги Кнеженски, Георги Бенчев, Иван Мишов, Стоьо Резката. По-късно се завръщат и братя Дашови. Горан Петров остава в Буенос Аейрес и просто изчезва.

БКП продължава да бъде в изолация. Поражда се идеята да се създаде нова легална партия БРП, огледален образ на БКП. Тази партия е региетрирана през 1927 год. Тя влиза напористо в масовите организации и дружества и оказва влияние в тях.

Управлението на “Сговора” 1923 – 1931

Управлението на Сговора е наложено насилствено с преврат. Недоволството на хората се увеличава. То се засилва от продължаващата следвоенна криза и задаващата се световна икономическа криза.

В сговорва влизат: демократи, либерали, радикали и широки социалисти.

От 1923 г. до 1931 г. в селото кметове са били: Макавей Стефанов, Минко Ребърковски, Йоло Ценов, Върбан христов, Иван Георгиев е секретар – бирник, а Тошо Димов замесник кмет.

БКП и БЗНС са в опозиция. През този период (1924) излиза закона за защита на държавата (ЗЗД), насочен дирекно срещу БКП.

По време на Макавей Стефанов се прокарва път за лозетата и Чеши връх.

По време на Върбан Христов е направен Скотоводен дом и дървения мост на реката за Компанската воденица. Бикарника е преустроен за амболатория на д-р Мирочник (първият лекар).